7 участника се включиха в нашата Facebook инициатива – “Искаш ли да Публикуваме Твой Любовен Стих?”. Благодарим им от сърце! Както обещахме, събрахме всички стихове за любовта в една статия и ги подредихме в реда, в който ни бяха изпратени:
Един Поглед Само
Един поглед търся само.
Невъоръжен със яд.
Директен, не през рамо,
носещ твоя аромат!
На любов безумна,
желание да ме имаш,
страст, от буря по-шумна.
Искай да взимаш..
Пожелай си мен сега.
Запали ме без искра,
открадни капчици душа,
макар и носещи тъга!
Един поглед искам проклет,
да ме разпали отвън,
да остана само по силует,
като в приказен сън.
Един поглед искам от теб,
гордостта ми да сломиш.
Погледът, със който можеш
целия ми свят да промениш!
Алина Стайкова
Върни
Върни ти старите ми дни и старите ми нощи,
не съм готов да ги изгубя още.
Измий тъгата, свила се в сърцето,
усмивката върни ми плаха на лицето.
Прости ми грешките направени, неволни.
Сълзите, знаеш, се изливат недоволни.
Смехът нарочен ще прикрие техните бразди,
но си остават там невидими, дълбоките следи.
Върни ми, моля ти се, вярата в мечтите –
аз нея имах само в нощите и дните,
дано не си забравила най-важната мечта –
орела там високо, вместо птичето в дланта…
Та, красотата, казват, щяла да спаси света…
А твоята – кой ще я спаси сега?
Нима завинаги забравени остават
звънкият ти смях и погледът ти от тогава?
Върни ти старите ми дни и старите ми нощи,
не съм готов да ги изгубя още.
Не съм готов и да си тръгна още,
не съм готов и да си тръгнеш още.
Орлин Маринов (Варна, 26 Юни 2011)
Бъдеще без чаша кафе
Диагоналът на мълчанието ти
се забива в тротоарите ми,
търка мантинелата на сричките,
изкривява табелите СТОП,
разбягва кварталните котки…
Няколко месеца по- късно
радарът на сърцето ще те улови.
Ще нарушиш правилата
за движение около мен.
Ще доближиш на милиметри
стенанията ми,
мириса,
въздуха след като отмина,
и липсата му, като се върна.
Ще късаш на малки снопчета
всичките ми мисли.
Една няма да оставиш да не е за теб.
Ще ми подаряваш букети
от преплетените ни езици.
Ще спускаш бримки по кожата ми.
Ще се криеш зад ъглите ми…
Как знам ли?
Не! Не гледам в бъдещето.
Твоят поглед ми каза всичко…
Татяна Стоянова
Златни лъчи тихо галят спяща нива…
Васил Арнаудов
обичам те
такава
гола
неразбрана
топла
несъвършена
трептяща
със сърцето си
което притежавам
без да съм го искал
но съм се надявал
да те грабна
в прегръдките си
в очите си
в сърцето си
където е топло
където те пазя
не от другите
не от себе си
а от теб самата
тази която бяга
която бяга от мен
в опита си
да ме обича по-малко
по-невъзможно
но не разбираш
че колкото по-невъзможно е
толкова повече е вътре
толкова повече ти липсвам
пропивам се в теб
ставам онази част
която ще търсиш във всеки
но няма да я откриваш
защото аз ще съм тук
за теб
през цялото време
и ще те чакам
да се хвърлиш
отново в прегръдките ми
отново да плуваш
в сърцето ми
в което те пазя
цяла
такава каквато те създадох
каквато те обичах
онази която пуснах
защото ме помоли
не защото исках
нямах правото на последна целувка
само на последен поглед
другото
всичко остана за теб
скри го и тръгна
е чакам те
да се върнеш
за да продължа да дишам
иначе
иначе без теб съм загубен
сред хората
сам със себе си
от което себе си , ти си основна част
тази част която ме кара да трептя
и да се сблъсквам с теб пред огледалото
и да ти го отстъпвам
и да те прегръщам
и да те обичам
като себе си
създаден за теб
любима моя ..
последната
единствена
Камелия Панева
Всеки Ден
Всеки ден си различна,
всеки ден си в нюанси,
от очите ти светли
се изливат романси.
А сърцето ти пърха
щом те срещна сама,
сякаш Господ ти праща
две големи крила.
И се носи в простора,
тази песен красива,
ненаписана с думи,
а с усмивка щастлива.
Всеки ден си различна
като пролет закичена,
Боже колко си истинска
и от мене обичана.
Всеки ден си в нюанси,
като извор пречистена,
като ехо се връщаш,
светлина за очите ми.
Петър Пацев
Знаеш ли?!
Знаеш ли какво е обич?
Знаеш ли какво е да дариш собствения си живот на човек,без да знаеш дали той няма да те предаде?
Знаеш ли как се оставят мечти,заради някой-дори непознат за теб?
Нима не знаеш,че човек може да се изгуби в очите на любимия, да преглътне себе си и това,което е за да пребъде някоя любов?
Не,ти незнаеш какво е да обичаш,да живееш само за един,да отхвърляш себе си-само той да е добре..
Да забравиш кой си и за какво си жив,само за него да мислиш ден и нощ, и дали не му липсва нещо….,
Да спираш да дишаш,за да може той глътка въздух да си поеме…
Това приятелю е обич,това е да отритнеш света и само любимият да пребъде над всичко…
Това е то….. сега вече знаеш!
Десислава Богданова